четвъртък, 26 януари 2012 г.

ДИСЛЕКСИЯ

Дислексията е разстройство, което се проявява и  в обучителния процес. То не засяга интелектуалните качества на индивида. Простичко казано, мозъкът на дислектика учи  и възприема по начин, който е различен от общоприетия. Затова хората с дислексия често пъти изпитват големи затруденния, за да научат и запаметят нещо в учебния процес, когато трябва да го направят по "нормалния" начин и по учебници написани за "нормалните" хора.
Много хора,които имат дислексия, могат да развият паническо разстройство ,  стресирани от факта че не могат да се справят по този непознат за техния мозък начин на обучение.
Определен процес, като четене и превръщането му в автоматично действие, често пъти  не е подчинено на волята им. Това може да предизвика различни страхове.
Дислексията е страдание, което изпитват някои деца, когато трябва да прочетат нещо. Това страдание кара думите да изглеждат сякаш са разбъркани. И  прави процесът на запомнянето им доста труден, а на моменти, дори невъзможен.

Симптоми на дислексия:

  • Липса на говор /детето ви не произнася никакви думи преди да навърши една година, понякога преди 1 и половина, две, дори три и повече години/
  • Смесва звуковете и обърква думите
  • има неуверен говор, заeква или обърква думите
  • Многократно повтарящи се ушни инфекции
  • Трудности при завързване и обуване на обувките
  • Трудно ориентиране за посока ляво-дясно, както определeна последователност : над ,пред, под; дясно преди ляво и т.н.
  • Закъсняване при определяне на доминиращата ръка.Смяна на едната ръка с другата при писане. Детето избира доминираща ръка, едва след като навърши 7-8 години
  • Трудно запомня римуващи се думи
  • Трудности при изписване на последователността на азбуката
  • Присъствие на незрял говор


Хората с  дислексия не правят еднакви грешки. Те правят, обаче еднакви по смисъл грешки, например:
Способност да четат дума на една страница, но на другата не могат да я разпознаят
Познават писмената форма на една дума, но не могат да я произнесат на глас
Трудности при четене на една дума, когато тя не е смислено свързана в изречение или придружена с изображение


Проблемът съществува в  мозъка на детето, но това съвсем не означава, че то   не e достатъчно интелигентно. Напротив, много хора, с подобни проблеми, са доста  умни и талантливи
Мозъкът изпраща информация, която е объркваща зa детето, и то често не може да се справи с работа в училище, както и с домашните си упражнения.
Детето ви може да има прекрасни заложби и огромно желание да учи, но когато се стигне до частта "четете и писане" в учебния процес, то демонстрира  неопитност, непохватност, обърканост, и невъзможност да прочете правило една дума или цели изречения. Ако забележите подобни проблеми с детето ви, обърнете се към специалист, който да ви разясни за затрудненията, които изпитва детето.
Специалистът знае причините  за трудностите  в учебния процес. Когато научите спецификата на това страдание, тогава, вие бихте могли да помогнете качествено на детето да се пребори със затрудненията.
Повечето деца, които нямат проблемите на дислектиците, се научават да четат, като първо научат  как се пишат и как звучат буквите. След това, те обединяват звуците в една дума. После, думите намират своето място в изреченията.  Първоначално, всеки е изпитвал известни затруднения, но след като е научил логиката на нещата, всичко вече е изглеждало лесно и естествено.

За да бъде прочетена определена дума или текст, мозъкът  трябва да извърши следните операции:

  • Да се фокусира върху напечатаните букви и думи
  • Да контролира движението на очите по страницата
  • Да разпознае как звучат буквите
  • Да разбере как  звучат  думите
  • Да построи в представите си как изглеждат думите
  • Да ги съпостави с наученото до момента
  • Да ги складира в паметта и да ги запомни



Вие знаете, че определени зони от мозъка вършат тази работа.
За да прочетете нещо правилно, вие трябва да включите следните центрове за работа - центъра на зрението, на  говора и на паметта. Както и в един момент е нужно да включите в действие и мрежата от нервните клетки, които да направят връзката между дадените центрове.
Ако детето има трудности с тези центрове или пък - с връзката между тях, може да се появят проблеми.

Специалистите  ще научат децата с дислексия как да се справят с проблема. Например, децата с дислексия имат затруднения при разграничаване на буквите "п" и "б". Специалистът ще ги научи как да ги произнасят, свързвайки това действие с характерната позиция на устата при изричането на тези два звука.Този начин на обучение е разбираем за дислектиците и те запомнят лесно позициите.
Дислектиците мразят промените, защото веднъж изградили начините си за справяне в една ситуация, новата обстановка, може да ги накара да изграждат друга система за комуникация, а това ги обърква. Затова при смяна на обстановката те се нуждаят от малко време, за да изградят нова система за адаптиране.
Обобщено:
Последните десетина години много автори използват термина дислексичен синдром и го определят като съвкупност от симптоми, влияещи върху обучението, четенето, писането, пространствено-времевата ориентация, които самостоятелно не могат да определят проблема. Те са феномени на мозъчна дисфункция на висшите корови функции.
Диагностицирането на дислексия изключва интелектуална недостатъчност и предполага съхранени сензорни входове. Дислексикът тръгва навреме на училище, няма продължителни отсъствия от учебните занятия и е обучаван с общоприетите методи за ограмотяване.
 Дислексичният ученик изглежда тромав, блъска се в различни предмети, изпуска, бута без видима причина, изглежда активен, но непродуктивен. В емоционално отношение редува състояния на стабилност и приповдигнатост със състояния на потиснатост и затвореност, агресивност и предизвикателност. Много често де монстрира психосоматични оплаквания, особено в училище. Взаимоотношенията му с връст ници и Възрастни са усложнени от отрицателното му отношение към четенето и породените от това отрицателни емоции и низка само-оценка. Дислексията се интерпретира като селективно нарушение, макар че оказва влияние върху много други дейности.
Дислексичните грешки се характеризират с повторяемост и константност, което трайно нарушава качеството на прочетеното по отношение на точност, бързина, плавност и разбиране на прочетеното.Проявите на дислексията могат да се подразделят на две основни групи: общи и специфични. Общите прояви са свързани с психомоторното развитие, поведението, особености на доминантността и латерализацията и когнитивно развитие.При децата с дислексия се наблюдава известно изоставане в психомоторното развитие. Прохождането и преговарянето се отличават с по-късно начало и забавен темп на развитие. Срещат се синкинезии и хиперактивност.

ДЦП - Детска церебрална парализа

При децата с церебрална парализа (ЦП) първичната  увреда на висшите корови фукции  и съпътстващите я двигателни  нарушения  е една от основните причини за затруднено овладяване на учебния материал. Много често при тези деца се наблюдава недостатъчна способност за слушане, мислене, четене, писане и извършване на аритметични действия. Към тези проблеми
Неравномерният, мозаичен, характер на интелектуалното развитие е обусловен от органичните поражения на мозъка, което води до недостатъчна организация на психичните функции. Това може да се установи от многобройните невропсихологични изследвания, изследвания с образна диагностика, ЕЕГ и др.п..
Освен органични причини, при децата с церебрална парализа съществуват и други фактори за появата на проблеми в обучението. Това са така наречените психо-социални фактори: свръхпротективност от страна на родителите, която не позволява на детето да изгради своята воля, да развива свойствата на вниманието, явяващи се важна предпоставка за едно успешно обучение. От друга страна при децата с церебрална парализа се среща социална занемареност– техните социални контакти са сведени до минимум, което води до изолация и невъзможност за изграждане на поведенчески модели в обществото. Друг фактор за проблемите в училище е и недостатъчната информация за възможните варианти за превенция, диагностика и корекция на наличните проблеми.
Фундаментът, върху който се градят всички когнитивни функции, е вниманието. То е йерархична структура, развиваща се постепенно. Включва пет компонента, а именно: концентрация, устойчивост, обхват, превключваемост, разпределяемост. Те взаимно се надграждат и включват предходните.
Първото свойство на вниманието е концентрацията. Това е задържане на вниманието върху обекта.
Устойчивостта е концентрация за определено време, необходимо за осъществяване на адаптивния акт.
Обхват – съществува само при наличието на концентрацията и устойчивостта. Обхватът е съсредоточеност и устойчивост към повече от един обект.
Превключваемост – това е способността за преместване на концентрацията и устойчивостта към различни обекти от обхвата.
Разпределяемост – при нея е необходимо да са налице предходните четири компонента. Разпределяемостта на вниманието означава адекватно преместване и задържане на вниманието върху въздействащите обекти, адекватно по време, размер, разпределяне на концентрацията, устойчивостта и превключваемостта върху обектите от обхвата с оглед на крайната цел – приспособителен отговор.
При децата с церебрална парализа обикновено са засегнати горните слоеве – превключваемост и разпределяемост . Тези деца много трудно превминават от една дейност на друга, особено ако са брадипсихични (със забавени психични функции). При други деца споменатите слоеве не са изградени, а при трети - проблемът е още по- дълбоко разположен – в ядрото на вниманието, т.е. при концентрацията и устойчивостта. Често децата с церебрална парализа имат стеснен обхват на внимание.
Дефицитът на вниманието често се съчетава с хиперкинетичност, проявяваща се със свръхактивност, неустойчивост, бърза смяна от една дейност на друга, импулсивност. Проблемите във вниманието рефлектират върху способността за зрително-моторна координация, психомоторна скорост и всички останали когнитивни функции, защото липсва стабилна основа, върху която да се изграждат.
Следващият по степен на важност психичен процес е паметта. При него се възприема, запечатва, съхранява и възпроизвежда минал опит. Компонентите на паметта са: фиксация, ретенция и репродукция.
Трудности при овладяването на учебния материал при децата с церебрална парализа можем да очакваме, когато паметовите следи са слаби, а паметта е механична и краткотрайна. Освен това трудности се очакват и при затруднения в слуховата и вербалната памет. Децата имат проблеми при генерализирането на придобит опит и пренасянето му в нова ситуация. 
Друг когнитивен процес, който може да бъде нарушен е мисленето. Той е процес, който разкрива съществените признаци и връзки на предмети и явления от действителността. В процеса на възрастово развитиемисленето преминава през следните етапи: конкретно мислене, нагледно-действено, нагледно-образно и абстрактно-логическо мислене. Характерно тук е, че всяко предходно ниво подготвя настъпването на следващото.
Често децата с церебрална парализа демонстрират нарушения в мисловната сфера, проявяваща се със затруднена гъвкавост на мисленето, затруднено разбиране на основната мисъл, бедност на асоциативни връзки, трудности в разбирането на сложни логико-граматически структури и категории, установяване на причинно- следствени връзки, брадипсихичност. Тяхното мислене е най-често нагледно-образно и те рядко развиват логическата и абтрактната степен на мисленето. Освен това имат трудности при способностите за анализ, синтез, сравнение, класификации, аналогии, сложни аналогии. Често при такива деца се наблюдава и затруднена гъвкавост на мисленето.
Интелект – интелектуалното функциониране при деца с церебрална парализа варира от различни степени на умствено изоставане през задръжка в психичното развитие до интелект, който е в норма спрямо календарната възраст.
При деца с церебрална парализа пространствената ориентация също може да бъде нарушена. Те не могат да следват описания, затрудняват се в последователността при извършване на даден двигателен акт; бъркат дните на седмицата, месеците в годината; затрудняват се при разпознаването на часовете и др.
Нарушената пространствена перцепция оказва влияние и върху времевата ориентация. Изкривено се възприемат отделни аспекти на времевите измерения и най-вече на тези, които са свързани с времевата последователност и периодичност.
Комбинацията от лоша координация и неспособност за планиране може да доведе до нечетливо написана страница, думите, които прескачат от ред на ред, в полетата на страницата, или една върху друга.
Често са налице трудности в зрително-моторната координация, проявяващи се с проблеми в перцепцията на зрителни конструкти, изявени чрез рисуване, чертане, писане. Това се характеризира с несъответствие по големина със стимула, нецентрираност в перцептивното зрително поле, персеверации на отделни елементи, опростяване, изкривяване и др. Особено затруднени се оказват фините зрително – моторни диференцировки, които имат важно място при овладяване на процесите четене и писане.
При работа с деца с различни форми на церебрална парализа се наблюдават следните обучителни трудности:
  • Деца със спастична дипареза – те имат добро вербално мислене, което като цяло е в норма за календарната възраст. Вниманието им е с добра концентрация и устойчивост. Паметта им в повечето случаи е в норма за възрастта. Тези деца обаче често имат трудности в пространствените представи, по-конкретно в пространствения гнозис и праксис. Освен това те са с нарушена фина моторика, която е следствие от засягане наобщата моторика.
  • При хиперкинетична форма на церебрална парализа са налице: затруднена зрително-моторна координация, забавена психомоторна скорост и комбинаторна способност, трудна концентрация и устойчивост на вниманието, нарушения на езиковото и говорното развитие.
  • Хемипаретична форма на церебрална парализа – често са налице затруднения в образното и речево мислене, нарушения във времевите категории, пространствена и конструктивна диспраксия, нарушена фина моторика.
  • Атаксична форма на ЦП – невъзможност за преценка на силата и посоката на движенията, диспраксия, затруднена фина моторика. Паметта и вниманието варират по отношение на нормата.
  • Най-осезателни са трудностите при децата с квадрипареза. Тези деца са силно ограничени в двигателните си възможности, поради което писането им с ръка е ограничено. При тази група деца се наблюдават следните затруднения: забавена психомоторна скорост, лесна уморяемост, неизградена схема на тялото, пространствени нарушения, речеви и езикови нарушения, нарушения в компонентите на вниманието.
  • При смесената форма на ЦП се наблюдават затруднения и нарушения във всички досега изброени сфери на когнитивните процеси, които водят до съответните проблеми в обучението.
Кривата на психологичния профил на деца с ЦП е много разнообразна, неравномерна и различна и зависи от мястото и степента на увреда. Всеки случай е индивидуален като пробелматика и има характерна специфика и многообразност.
Съществуват множество тестове за психодиагностика. Едни от тях обследват училищната готовност и зрялост (т.е. предпоставките за обучение по четене,писане,смятане, общо езиково развитие и фина моторика). Това са Гьопингенски тест, тестовете на Бижков и скринингови методики. Други тестове обследват висши корови функции (гнозис, праксис и реч). С трета група тестове се обследва интелекта и се прави психологичен профил на детето. В тази група влизат стандартизираните тестове на Рейвън и Векслер.
Съществува и още една категория тестови методики, която се използва за изследване на личностовите особености и взаимоотношенията в семейството.
Динамиката в психо-социалното развитие е в пряка зависимост от ранната диагностика и адекватната терапия. Клиничните проявления се редуцират в значителна степен от приложената корекционна терапия.
Спрямо разполагането на огнището на увредата  дизартриите са :
- булбарна (продълговат мозък)
- псевдобулбарна
- екстрапирамидна (подкорова)
- малкомозъчна
- корова
При булбарната дизартрия е налице периферна парализа (вяла) на речевата мускулатура. По-често парализата е едностранна, поради поражението на ядрата на 7-12 ЧМН. Звукопроизношението е масивно нарушено – силно размазан и подчертано назален говор.
При псевдобулбарната дисартрия (при която лезията е локализирана в структурите над продълговатия мозък и под базалните ганглии) е налице спастично повишен мускулен тонус (спастична хипертония), ограничаващ силно обема на извършваните движения. Езикът е напрегнат, изгърбен, изтеглен силно назад в устата, закръглен. Саливацията (слюнкоотделянето) е обилна. Най-силно страдат сложните звукове – С, З, Ч, Ш, Ц, Я, Ю, Л, Р. Интонацията е силно променена, дишането и гласообразуването също са нарушени.
ЕКСТРАПИРАМИДНА ДИЗАРТРИЯ /ПОДКОРОВА/! - проявява се на фона на колебания на мускулния тонус (дистония), по-често към състояния на хипотония в състояние на покой, а към хипертония – в състояние на емоционално напрежение. Когато говорят се проявяват насилствени движения (хиперкинези). В по-леките случаи речта е размазана, гласът е с носов оттенък, темпото, ритъмът и интонацията също са нарушени, често говорят на срички. Много често гласът затихва или изчезва.
Малкомозъчна дизартрия – говорът е забавен, тласъкообразен, скандиран, с равен тон, често нарушени ударения, затихвания на гласа в края на изречението. Налице е понижен мускулен тонус.
Корова дизартрия – възниква при увреда на долните отдели на премоторната или постцентралната кора. При увреда на премоторната кора налице са трудности в артикулацията на предноезичните звукове – Р, Л и сложните – С, З, Ч, Ж, а при постцентрална увреда е затруднена автоматизацията на звуковете, поради нарушени кинестезии.