четвъртък, 26 януари 2012 г.

ДИСЛЕКСИЯ

Дислексията е разстройство, което се проявява и  в обучителния процес. То не засяга интелектуалните качества на индивида. Простичко казано, мозъкът на дислектика учи  и възприема по начин, който е различен от общоприетия. Затова хората с дислексия често пъти изпитват големи затруденния, за да научат и запаметят нещо в учебния процес, когато трябва да го направят по "нормалния" начин и по учебници написани за "нормалните" хора.
Много хора,които имат дислексия, могат да развият паническо разстройство ,  стресирани от факта че не могат да се справят по този непознат за техния мозък начин на обучение.
Определен процес, като четене и превръщането му в автоматично действие, често пъти  не е подчинено на волята им. Това може да предизвика различни страхове.
Дислексията е страдание, което изпитват някои деца, когато трябва да прочетат нещо. Това страдание кара думите да изглеждат сякаш са разбъркани. И  прави процесът на запомнянето им доста труден, а на моменти, дори невъзможен.

Симптоми на дислексия:

  • Липса на говор /детето ви не произнася никакви думи преди да навърши една година, понякога преди 1 и половина, две, дори три и повече години/
  • Смесва звуковете и обърква думите
  • има неуверен говор, заeква или обърква думите
  • Многократно повтарящи се ушни инфекции
  • Трудности при завързване и обуване на обувките
  • Трудно ориентиране за посока ляво-дясно, както определeна последователност : над ,пред, под; дясно преди ляво и т.н.
  • Закъсняване при определяне на доминиращата ръка.Смяна на едната ръка с другата при писане. Детето избира доминираща ръка, едва след като навърши 7-8 години
  • Трудно запомня римуващи се думи
  • Трудности при изписване на последователността на азбуката
  • Присъствие на незрял говор


Хората с  дислексия не правят еднакви грешки. Те правят, обаче еднакви по смисъл грешки, например:
Способност да четат дума на една страница, но на другата не могат да я разпознаят
Познават писмената форма на една дума, но не могат да я произнесат на глас
Трудности при четене на една дума, когато тя не е смислено свързана в изречение или придружена с изображение


Проблемът съществува в  мозъка на детето, но това съвсем не означава, че то   не e достатъчно интелигентно. Напротив, много хора, с подобни проблеми, са доста  умни и талантливи
Мозъкът изпраща информация, която е объркваща зa детето, и то често не може да се справи с работа в училище, както и с домашните си упражнения.
Детето ви може да има прекрасни заложби и огромно желание да учи, но когато се стигне до частта "четете и писане" в учебния процес, то демонстрира  неопитност, непохватност, обърканост, и невъзможност да прочете правило една дума или цели изречения. Ако забележите подобни проблеми с детето ви, обърнете се към специалист, който да ви разясни за затрудненията, които изпитва детето.
Специалистът знае причините  за трудностите  в учебния процес. Когато научите спецификата на това страдание, тогава, вие бихте могли да помогнете качествено на детето да се пребори със затрудненията.
Повечето деца, които нямат проблемите на дислектиците, се научават да четат, като първо научат  как се пишат и как звучат буквите. След това, те обединяват звуците в една дума. После, думите намират своето място в изреченията.  Първоначално, всеки е изпитвал известни затруднения, но след като е научил логиката на нещата, всичко вече е изглеждало лесно и естествено.

За да бъде прочетена определена дума или текст, мозъкът  трябва да извърши следните операции:

  • Да се фокусира върху напечатаните букви и думи
  • Да контролира движението на очите по страницата
  • Да разпознае как звучат буквите
  • Да разбере как  звучат  думите
  • Да построи в представите си как изглеждат думите
  • Да ги съпостави с наученото до момента
  • Да ги складира в паметта и да ги запомни



Вие знаете, че определени зони от мозъка вършат тази работа.
За да прочетете нещо правилно, вие трябва да включите следните центрове за работа - центъра на зрението, на  говора и на паметта. Както и в един момент е нужно да включите в действие и мрежата от нервните клетки, които да направят връзката между дадените центрове.
Ако детето има трудности с тези центрове или пък - с връзката между тях, може да се появят проблеми.

Специалистите  ще научат децата с дислексия как да се справят с проблема. Например, децата с дислексия имат затруднения при разграничаване на буквите "п" и "б". Специалистът ще ги научи как да ги произнасят, свързвайки това действие с характерната позиция на устата при изричането на тези два звука.Този начин на обучение е разбираем за дислектиците и те запомнят лесно позициите.
Дислектиците мразят промените, защото веднъж изградили начините си за справяне в една ситуация, новата обстановка, може да ги накара да изграждат друга система за комуникация, а това ги обърква. Затова при смяна на обстановката те се нуждаят от малко време, за да изградят нова система за адаптиране.
Обобщено:
Последните десетина години много автори използват термина дислексичен синдром и го определят като съвкупност от симптоми, влияещи върху обучението, четенето, писането, пространствено-времевата ориентация, които самостоятелно не могат да определят проблема. Те са феномени на мозъчна дисфункция на висшите корови функции.
Диагностицирането на дислексия изключва интелектуална недостатъчност и предполага съхранени сензорни входове. Дислексикът тръгва навреме на училище, няма продължителни отсъствия от учебните занятия и е обучаван с общоприетите методи за ограмотяване.
 Дислексичният ученик изглежда тромав, блъска се в различни предмети, изпуска, бута без видима причина, изглежда активен, но непродуктивен. В емоционално отношение редува състояния на стабилност и приповдигнатост със състояния на потиснатост и затвореност, агресивност и предизвикателност. Много често де монстрира психосоматични оплаквания, особено в училище. Взаимоотношенията му с връст ници и Възрастни са усложнени от отрицателното му отношение към четенето и породените от това отрицателни емоции и низка само-оценка. Дислексията се интерпретира като селективно нарушение, макар че оказва влияние върху много други дейности.
Дислексичните грешки се характеризират с повторяемост и константност, което трайно нарушава качеството на прочетеното по отношение на точност, бързина, плавност и разбиране на прочетеното.Проявите на дислексията могат да се подразделят на две основни групи: общи и специфични. Общите прояви са свързани с психомоторното развитие, поведението, особености на доминантността и латерализацията и когнитивно развитие.При децата с дислексия се наблюдава известно изоставане в психомоторното развитие. Прохождането и преговарянето се отличават с по-късно начало и забавен темп на развитие. Срещат се синкинезии и хиперактивност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар